23 sept 2008, 16:52

Спряхме ли?

  Poesía
665 0 11
 

Спряхме ли?

 

Пуст коловоз,

висока трева,

скорци,

тук влак не минава.

Пътят затворен е!

За мен и за теб.

Пътят ни свършва

на тоз коловоз.

и тази

неизвестна гара.

Как дойдохме до тука!?

Как отбихме се

от централния път?

Изпълнени с надежди

и радост предишна,

как сладостта от усмивките

стана излишна?

Не казвай,

че вече сме други,

че мразиш скучните

нечии съпруги!

Ти имаш всичко -

спокойствие,

дом и пари!

Нежност среднощна,

кой ще ти дари?

Бяхме млади,

наивни преди,

в сърцата младежки

огънят веч не гори!

Стотици бляскави гари

бележат нашия път,

стотици влакове

без нас

напред ще летят.

А ние

сме спрели,

сред нищото,

в коловоз

без изход един.

Обърни се!

Рискувай отново

да поемеш със мен,

иначе дълго

тук ще седим!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...