Спряхме ли?
Спряхме ли?
Пуст коловоз,
висока трева,
скорци,
тук влак не минава.
Пътят затворен е!
За мен и за теб.
Пътят ни свършва
на тоз коловоз.
и тази
неизвестна гара.
Как дойдохме до тука!?
Как отбихме се
от централния път?
Изпълнени с надежди
и радост предишна,
как сладостта от усмивките
стана излишна?
Не казвай,
че вече сме други,
че мразиш скучните
нечии съпруги!
Ти имаш всичко -
спокойствие,
дом и пари!
Нежност среднощна,
кой ще ти дари?
Бяхме млади,
наивни преди,
в сърцата младежки
огънят веч не гори!
Стотици бляскави гари
бележат нашия път,
стотици влакове
без нас
напред ще летят.
А ние
сме спрели,
сред нищото,
в коловоз
без изход един.
Обърни се!
Рискувай отново
да поемеш със мен,
иначе дълго
тук ще седим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
