Спряхме ли?
Спряхме ли?
Пуст коловоз,
висока трева,
скорци,
тук влак не минава.
Пътят затворен е!
За мен и за теб.
Пътят ни свършва
на тоз коловоз.
и тази
неизвестна гара.
Как дойдохме до тука!?
Как отбихме се
от централния път?
Изпълнени с надежди
и радост предишна,
как сладостта от усмивките
стана излишна?
Не казвай,
че вече сме други,
че мразиш скучните
нечии съпруги!
Ти имаш всичко -
спокойствие,
дом и пари!
Нежност среднощна,
кой ще ти дари?
Бяхме млади,
наивни преди,
в сърцата младежки
огънят веч не гори!
Стотици бляскави гари
бележат нашия път,
стотици влакове
без нас
напред ще летят.
А ние
сме спрели,
сред нищото,
в коловоз
без изход един.
Обърни се!
Рискувай отново
да поемеш със мен,
иначе дълго
тук ще седим!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
