Сребърна пътека
Сребърна пътека
сътвори,
в тишината
скришна
и потайна.
Ти докосваш.
Усетът не бяга.
Скрил се е във
нежните ти длани.
Спрял се е дъха,
и той не спи,
претоварен от
желание...
Бягат
тежките стрелки
търсят път
сред самотата,
Лунните реки
текат
и се крият във
безкрая.
Миг.
Въздишка.
Празнота.
И очите се понасят
в белотата на нощта.
И сълзата е гореща...
Сребърна пътека сътвори,
в тишината
скришна
и потайна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Карадобрев Todos los derechos reservados
