1 авг. 2006 г., 19:35

Сребърна пътека 

  Поэзия
917 0 8

Сребърна пътека

сътвори,

в тишината

скришна

и потайна.

 

Ти докосваш.

Усетът не бяга.

Скрил се е във

нежните ти длани.

Спрял се е дъха,

и той не спи,

претоварен от

желание...

 

Бягат

тежките стрелки

търсят път

сред самотата,

Лунните реки

текат

и се крият във

безкрая.

 

Миг.

Въздишка.

Празнота.

И очите се понасят

в белотата на нощта.

И сълзата е гореща...

 

Сребърна пътека сътвори,

в тишината

скришна

и потайна.

© Георги Карадобрев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??