Сребърна пътека
сътвори,
в тишината
скришна
и потайна.
Ти докосваш.
Усетът не бяга.
Скрил се е във
нежните ти длани.
Спрял се е дъха,
и той не спи,
претоварен от
желание...
Бягат
тежките стрелки
търсят път
сред самотата,
Лунните реки
текат
и се крият във
безкрая.
Миг.
Въздишка.
Празнота.
И очите се понасят
в белотата на нощта.
И сълзата е гореща...
Сребърна пътека сътвори,
в тишината
скришна
и потайна.
© Георги Карадобрев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
