1.08.2006 г., 19:35 ч.

Сребърна пътека 

  Поезия
755 0 8

Сребърна пътека

сътвори,

в тишината

скришна

и потайна.

 

Ти докосваш.

Усетът не бяга.

Скрил се е във

нежните ти длани.

Спрял се е дъха,

и той не спи,

претоварен от

желание...

 

Бягат

тежките стрелки

търсят път

сред самотата,

Лунните реки

текат

и се крият във

безкрая.

 

Миг.

Въздишка.

Празнота.

И очите се понасят

в белотата на нощта.

И сълзата е гореща...

 

Сребърна пътека сътвори,

в тишината

скришна

и потайна.

© Георги Карадобрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??