29 ago 2018, 11:46

Сребърният град

  Poesía » Otra
725 5 15

Дунав гледа ме

в очите

усещам силата

на вечността

скрита някъде

във дълбините

над нея

сянката на крепостта.

Текат водите

сребърни талази

могъщи, волни, свобода

и мие бреговете

сякаш иска да ги пази

от тинята

и черната мътилка

на калта.

Дуросторум, Дъстър и Силистра

роден от римски бог

на мъчениците

попил кръвта

ти пак си там

на линия гранична

със Дунав

във една съдба.

 

Август, 2018г

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иржи,неповторима си!
    Силви,все нещо ново преоткривам в моята Златна Добруджа!
  • Поздравления за това посвещение, Гавраил!
  • Гавраиле,
    Помислих,че за Лом ще пишеш
    щом споменА за Дунав....
    Бях забравила,че предпочиташ
    да твориш за твоя край най-хубав!!
    И в най-най-исторически места
    обичаш често да се "вреш"
    и преживяното и тяхната съдба
    на нас умело да ги предадеш!!
    Прекрасен стих....
  • Надя всеки град е красив.Зависи какви очи го гледат.
    Албена,носталгията винаги е свързана сусещането за нещо неизживяно.
    Хари,благодаря за думите ти Приятелю!
  • Силно,образно послание!Поздравление,Гавраиле!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...