Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
29 ago 2018, 11:46

Сребърният град

  Poesía » Otra
729 5 15

Дунав гледа ме

в очите

усещам силата

на вечността

скрита някъде

във дълбините

над нея

сянката на крепостта.

Текат водите

сребърни талази

могъщи, волни, свобода

и мие бреговете

сякаш иска да ги пази

от тинята

и черната мътилка

на калта.

Дуросторум, Дъстър и Силистра

роден от римски бог

на мъчениците

попил кръвта

ти пак си там

на линия гранична

със Дунав

във една съдба.

 

Август, 2018г

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Иржи,неповторима си!
    Силви,все нещо ново преоткривам в моята Златна Добруджа!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Поздравления за това посвещение, Гавраил!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Гавраиле,
    Помислих,че за Лом ще пишеш
    щом споменА за Дунав....
    Бях забравила,че предпочиташ
    да твориш за твоя край най-хубав!!
    И в най-най-исторически места
    обичаш често да се "вреш"
    и преживяното и тяхната съдба
    на нас умело да ги предадеш!!
    Прекрасен стих....
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Надя всеки град е красив.Зависи какви очи го гледат.
    Албена,носталгията винаги е свързана сусещането за нещо неизживяно.
    Хари,благодаря за думите ти Приятелю!
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Силно,образно послание!Поздравление,Гавраиле!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0