Сребърният град
Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде
във дълбините
над нея
сянката на крепостта.
Текат водите
сребърни талази
могъщи, волни, свобода
и мие бреговете
сякаш иска да ги пази
от тинята
и черната мътилка
на калта.
Дуросторум, Дъстър и Силистра
роден от римски бог
на мъчениците
попил кръвта
ти пак си там
на линия гранична
със Дунав
във една съдба.
Август, 2018г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
