Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде
във дълбините
над нея
сянката на крепостта.
Текат водите
сребърни талази
могъщи, волни, свобода
и мие бреговете
сякаш иска да ги пази
от тинята
и черната мътилка
на калта.
Дуросторум, Дъстър и Силистра
роден от римски бог
на мъчениците
попил кръвта
ти пак си там
на линия гранична
със Дунав
във една съдба.
Август, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Силви,все нещо ново преоткривам в моята Златна Добруджа!