Сребърният град

Поэзия » Другая

730 5 15

Дунав гледа ме

в очите

усещам силата

на вечността

скрита някъде

във дълбините

над нея

сянката на крепостта.

Текат водите

сребърни талази

могъщи, волни, свобода

и мие бреговете

сякаш иска да ги пази

от тинята

и черната мътилка

на калта.

Дуросторум, Дъстър и Силистра

роден от римски бог

на мъчениците

попил кръвта

ти пак си там

на линия гранична

със Дунав

във една съдба.

Август, 2018г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,неповторима си!
Силви,все нещо ново преоткривам в моята Златна Добруджа!

2018-09-04T21:11:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Поздравления за това посвещение, Гавраил!

2018-09-04T18:51:54+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Гавраиле,
Помислих,че за Лом ще пишеш
щом споменА за Дунав....
Бях забравила,че предпочиташ
да твориш за твоя край най-хубав!!
И в най-най-исторически места
обичаш често да се "вреш"
и преживяното и тяхната съдба
на нас умело да ги предадеш!!
Прекрасен стих....

2018-09-02T22:19:05+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Надя всеки град е красив.Зависи какви очи го гледат.
Албена,носталгията винаги е свързана сусещането за нещо неизживяно.
Хари,благодаря за думите ти Приятелю!

2018-09-01T09:58:39+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Силно,образно послание!Поздравление,Гавраиле!

2018-09-01T09:49:05+03:00