Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде
във дълбините
над нея
сянката на крепостта.
Текат водите
сребърни талази
могъщи, волни, свобода
и мие бреговете
сякаш иска да ги пази
от тинята
и черната мътилка
на калта.
Дуросторум, Дъстър и Силистра
роден от римски бог
на мъчениците
попил кръвта
ти пак си там
на линия гранична
със Дунав
във една съдба.
Август, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
