16 jul 2010, 15:40

Среднощен блус

  Poesía » Otra
851 1 6

 

Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,

процежда се в леглото ми, по котешки дере,

пред онемелите звезди разголва се Луната,

небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.

Във тъмнината сенките играят покер,

залагат сляпо гърчавите си снаги,

самотата плътна и дълбока като гроб е,

отблясъците - малки уличници, пърхат със ресни.

Във бара "Полунощ", пияна от безсъние,

отпивам жадно топъл, омагьосващ вкус,

танцувам с тишината страстно - до разсъмване

и със нощта се любя, в ритъма на тежък блус.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...