Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер,
залагат сляпо гърчавите си снаги,
самотата плътна и дълбока като гроб е,
отблясъците - малки уличници, пърхат със ресни.
Във бара "Полунощ", пияна от безсъние,
отпивам жадно топъл, омагьосващ вкус,
танцувам с тишината страстно - до разсъмване
и със нощта се любя, в ритъма на тежък блус.