31 ene 2012, 20:58

Среднощен принц 

  Poesía » Otra
561 0 1

Без да ме знаеш, поръча ми малко,

сякаш бях някаква жадна клошарка.

Седна до мен, погледна ме топло,

после ръката си пусна под бара.

 

Казах „Недей!” и станах веднага,

платих питието и грабнах палтото,

а след мен пълната чаша остана,

на лицето ти... спомен под окото.

© Любена Стоименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Значи викаш едно малко
    ти се струва твърде жалко
    че после и ръка да и пуска
    правилно трябва да се напуска.
Propuestas
: ??:??