Среднощен принц
710
0
1
Без да ме знаеш, поръча ми малко,
сякаш бях някаква жадна клошарка.
Седна до мен, погледна ме топло,
после ръката си пусна под бара.
Казах „Недей!” и станах веднага,
платих питието и грабнах палтото,
а след мен пълната чаша остана,
на лицето ти... спомен под окото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любена Стоименова Всички права запазени
