Maichka_si (Любена Стоименова)
9 2
31.01.2012 г., 20:58 ч.

Среднощен принц 

  Поезия » Друга
559 0 1

Без да ме знаеш, поръча ми малко,

сякаш бях някаква жадна клошарка.

Седна до мен, погледна ме топло,

после ръката си пусна под бара.

 

Казах „Недей!” и станах веднага,

платих питието и грабнах палтото,

а след мен пълната чаша остана,

на лицето ти... спомен под окото.

© Любена Стоименова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Значи викаш едно малко
    ти се струва твърде жалко
    че после и ръка да и пуска
    правилно трябва да се напуска.
Предложения
: ??:??