Среднощен принц

Poetry » Other

712 0 1

Без да ме знаеш, поръча ми малко,

сякаш бях някаква жадна клошарка.

Седна до мен, погледна ме топло,

после ръката си пусна под бара.

Казах „Недей!” и станах веднага,

платих питието и грабнах палтото,

а след мен пълната чаша остана,

на лицето ти... спомен под окото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Дисидента (Владимир Христов)

Значи викаш едно малко
ти се струва твърде жалко
че после и ръка да и пуска
правилно трябва да се напуска.

2012-02-01T00:05:53+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0