Maichka_si (Любена Стоименова)
9 2
Jan 31, 2012, 8:58 PM

Среднощен принц 

  Poetry » Other
547 0 1

Без да ме знаеш, поръча ми малко,

сякаш бях някаква жадна клошарка.

Седна до мен, погледна ме топло,

после ръката си пусна под бара.

 

Казах „Недей!” и станах веднага,

платих питието и грабнах палтото,

а след мен пълната чаша остана,

на лицето ти... спомен под окото.

© Любена Стоименова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Значи викаш едно малко
    ти се струва твърде жалко
    че после и ръка да и пуска
    правилно трябва да се напуска.
Random works
: ??:??