Среднощен принц

Poetry » Other

713 0 1

Без да ме знаеш, поръча ми малко,

сякаш бях някаква жадна клошарка.

Седна до мен, погледна ме топло,

после ръката си пусна под бара.

Казах „Недей!” и станах веднага,

платих питието и грабнах палтото,

а след мен пълната чаша остана,

на лицето ти... спомен под окото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Дисидента (Владимир Христов)

Значи викаш едно малко
ти се струва твърде жалко
че после и ръка да и пуска
правилно трябва да се напуска.

2012-02-01T00:05:53+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0