Среднощен принц
708
0
1
Без да ме знаеш, поръча ми малко,
сякаш бях някаква жадна клошарка.
Седна до мен, погледна ме топло,
после ръката си пусна под бара.
Казах „Недей!” и станах веднага,
платих питието и грабнах палтото,
а след мен пълната чаша остана,
на лицето ти... спомен под окото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любена Стоименова Все права защищены
