31 янв. 2012 г., 20:58

Среднощен принц 

  Поэзия » Другая
558 0 1

Без да ме знаеш, поръча ми малко,

сякаш бях някаква жадна клошарка.

Седна до мен, погледна ме топло,

после ръката си пусна под бара.

 

Казах „Недей!” и станах веднага,

платих питието и грабнах палтото,

а след мен пълната чаша остана,

на лицето ти... спомен под окото.

© Любена Стоименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Значи викаш едно малко
    ти се струва твърде жалко
    че после и ръка да и пуска
    правилно трябва да се напуска.
Предложения
: ??:??