1 feb 2012, 11:37  

Среща 

  Poesía » Otra
669 0 3

Повярвай ми, не помня думите.

 Родих се, за да стрелям в тебе.

 Оставих те на спирката  за никъде.

 Спасих мечтите ти. С обричане.

 

От днес не мога да летя.

 Крилете си изпепелих във ада.

 Не бягам. Смело  вървя.

 На който съм нужна, знае това.

 

Не ставам за обичане.

 Очите си  не свеждам от приличие.

 Повярвай ми! Недей да бягаш!

 И двамата сме пътници за ада.

 

 

 

 

 

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приема се , не претендирам за висши умения граматически.Благодаря!
  • "Повярвай ми, не мога да летя.
    Крилете си изпепелих във ада.
    Не бягам. Просто смело вървя.
    На който съм нужна, знае това."
  • "На който съм нужна..." - ама има българска граматика. Според нея трябва да бъде "на когото съм нужна". А защо не "комуто"... И като че ли декларациите идват малко множко. Поне за мен е така. Съжалявам.
Propuestas
: ??:??