Среща

Poesía » Otra

977 0 3

Повярвай ми, не помня думите.

Родих се, за да стрелям в тебе.

Оставих те на спирката за никъде.

Спасих мечтите ти. С обричане.

От днес не мога да летя.

Крилете си изпепелих във ада.

Не бягам. Смело вървя.

На който съм нужна, знае това.

Не ставам за обичане.

Очите си не свеждам от приличие.

Повярвай ми! Недей да бягаш!

И двамата сме пътници за ада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

raccing (Радка Иванова)

Приема се , не претендирам за висши умения граматически.Благодаря!

2012-02-01T14:50:14+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

"Повярвай ми, не мога да летя.
Крилете си изпепелих във ада.
Не бягам. Просто смело вървя.
На който съм нужна, знае това."

2012-02-01T13:12:21+02:00
severianin (Валентин Чернев)

"На който съм нужна..." - ама има българска граматика. Според нея трябва да бъде "на когото съм нужна". А защо не "комуто"... И като че ли декларациите идват малко множко. Поне за мен е така. Съжалявам.

2012-02-01T12:53:00+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0