Среща

Poetry » Other

971 0 3

Повярвай ми, не помня думите.

Родих се, за да стрелям в тебе.

Оставих те на спирката за никъде.

Спасих мечтите ти. С обричане.

От днес не мога да летя.

Крилете си изпепелих във ада.

Не бягам. Смело вървя.

На който съм нужна, знае това.

Не ставам за обичане.

Очите си не свеждам от приличие.

Повярвай ми! Недей да бягаш!

И двамата сме пътници за ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

raccing (Радка Иванова)

Приема се , не претендирам за висши умения граматически.Благодаря!

2012-02-01T14:50:14+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

"Повярвай ми, не мога да летя.
Крилете си изпепелих във ада.
Не бягам. Просто смело вървя.
На който съм нужна, знае това."

2012-02-01T13:12:21+02:00
severianin (Валентин Чернев)

"На който съм нужна..." - ама има българска граматика. Според нея трябва да бъде "на когото съм нужна". А защо не "комуто"... И като че ли декларациите идват малко множко. Поне за мен е така. Съжалявам.

2012-02-01T12:53:00+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0