1.02.2012 г., 11:37  

Среща

969 0 3

Повярвай ми, не помня думите.

 Родих се, за да стрелям в тебе.

 Оставих те на спирката  за никъде.

 Спасих мечтите ти. С обричане.

 

От днес не мога да летя.

 Крилете си изпепелих във ада.

 Не бягам. Смело  вървя.

 На който съм нужна, знае това.

 

Не ставам за обичане.

 Очите си  не свеждам от приличие.

 Повярвай ми! Недей да бягаш!

 И двамата сме пътници за ада.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приема се , не претендирам за висши умения граматически.Благодаря!
  • "Повярвай ми, не мога да летя.
    Крилете си изпепелих във ада.
    Не бягам. Просто смело вървя.
    На който съм нужна, знае това."
  • "На който съм нужна..." - ама има българска граматика. Според нея трябва да бъде "на когото съм нужна". А защо не "комуто"... И като че ли декларациите идват малко множко. Поне за мен е така. Съжалявам.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...