1 февр. 2012 г., 11:37  

Среща

981 0 3

Повярвай ми, не помня думите.

 Родих се, за да стрелям в тебе.

 Оставих те на спирката  за никъде.

 Спасих мечтите ти. С обричане.

 

От днес не мога да летя.

 Крилете си изпепелих във ада.

 Не бягам. Смело  вървя.

 На който съм нужна, знае това.

 

Не ставам за обичане.

 Очите си  не свеждам от приличие.

 Повярвай ми! Недей да бягаш!

 И двамата сме пътници за ада.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приема се , не претендирам за висши умения граматически.Благодаря!
  • "Повярвай ми, не мога да летя.
    Крилете си изпепелих във ада.
    Не бягам. Просто смело вървя.
    На който съм нужна, знае това."
  • "На който съм нужна..." - ама има българска граматика. Според нея трябва да бъде "на когото съм нужна". А защо не "комуто"... И като че ли декларациите идват малко множко. Поне за мен е така. Съжалявам.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...