1 февр. 2012 г., 11:37  

Среща 

  Поэзия » Другая
668 0 3

Повярвай ми, не помня думите.

 Родих се, за да стрелям в тебе.

 Оставих те на спирката  за никъде.

 Спасих мечтите ти. С обричане.

 

От днес не мога да летя.

 Крилете си изпепелих във ада.

 Не бягам. Смело  вървя.

 На който съм нужна, знае това.

 

Не ставам за обичане.

 Очите си  не свеждам от приличие.

 Повярвай ми! Недей да бягаш!

 И двамата сме пътници за ада.

 

 

 

 

 

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приема се , не претендирам за висши умения граматически.Благодаря!
  • "Повярвай ми, не мога да летя.
    Крилете си изпепелих във ада.
    Не бягам. Просто смело вървя.
    На който съм нужна, знае това."
  • "На който съм нужна..." - ама има българска граматика. Според нея трябва да бъде "на когото съм нужна". А защо не "комуто"... И като че ли декларациите идват малко множко. Поне за мен е така. Съжалявам.
Предложения
: ??:??