19 ago 2012, 11:16

Срещали сме се някога

590 0 1

Пламъкът на фенера мъждее. С него  осветявам цялата Вселена...

 

Срещали сме се в друг живот.

Помня погледа и кадифения глас...

Под вежди тъмни сключения свод.

Обожанието ти и моя захлас.

 

Не страдай, дух! Недей да хлипаш! Така жадувам да те срещна, защото...

 

Ти си шевица в пъстрото ми щастие,

а аз - светът ти живописен от мечти.

Две птици сме, опиянени от причастие,

което във потира на годините шуми.

 

Целувам бръчките по лицето ти и белите ти  коси.

 

 Един за друг създадени от Боговете,

необяснимо все се срещаме и се разделяме.

Два образа от драматизъм в битието,

тъга и сълзи от любов споделящи.

 

А може би сладостта е в недостижимото...

 

Сега какво ли и кого ли не откривам.

Даже отчаяно понякога те припознавам.

Прекършена съм и ограбена всемирно,

когато глупаво на други се раздавам.

 

Дали пък  смисълът не е във вечното препускане...

 

 

Анатемосано разлиствам вечността

със дух като номадеца във кръпки.

Когато грохна от умора и от самота,

ти като сянка ще целунеш мойте стъпки.

 

С надеждата вървя по следите на вярата...

 

Още малко, съвсем малко и ще дочакам.

Щом те срещна, непременно ще те позная...

Няма да плача. Сълзите съм ги изплакала.

Подай  ръка, за да отключим Рая...

 

Угасям фенера. Слънцето вече изгря.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...