Сринат от илюзията, наречена любов

Poesía » Otra

1K 0 7

Онези очи вече не ме гледат в нощта...

Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.

Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.

Не виждам светлината, която да освети самотата...

Спомена единствено съхранявам в паметта.

Той ме крепи в пустошта... няма...!

И искам да изрева... да изкрещя, но не мога...

Не ми отива... не и сега...

Победен без капка гордост,

сринат от илюзията, която нарекох любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

feia (Вилдан Сефер)

Не допускай отчаянието!Не се оставяй да бъдеш победен!Поздрав, Бен!

2008-07-03T18:32:42+03:00
raccing (Радка Иванова)

Да печели може всеки , да губят с достойнство малцина !Разкошно написано !Поздрави !

2008-07-02T22:23:48+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

знам какво ти е!
и аз съм в подобно положение...ако разбирасе стиха има допир с реалните обстоятелства

2008-07-02T22:17:53+03:00
gerena (Софийската Софиянка)

А не те ли боли именно от любов и ти се иска да е илюзия?Мн ми хареса поздрав,все пак любовта е заблудата,от която се нуждаем.

2008-07-02T20:30:31+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Сринат от илюзията любов...
Не ти отива да си победен.
Поздрав!

2008-07-02T20:00:18+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0