beytula_bubu (Бен Ар) beytula_bubu (Бен Ар)
103
Jul 2, 2008, 7:32 PM

Сринат от илюзията, наречена любов

  Poetry » Other
993 0 7

                    Онези очи вече не ме гледат в нощта...

                    Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.

                    Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.

                    Не виждам светлината, която да освети самотата...

                    Спомена единствено съхранявам в паметта.

                    Той ме крепи в пустошта... няма...!

                    И искам да изрева... да изкрещя, но не мога...

                    Не ми отива... не и сега...

                    Победен без капка гордост,

                    сринат от илюзията, която нарекох любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Не допускай отчаянието!Не се оставяй да бъдеш победен!Поздрав, Бен!
  • raccing (Радка Иванова)
    raccing (Радка Иванова)
    Да печели може всеки , да губят с достойнство малцина !Разкошно написано !Поздрави !
  • Fontaine (Димитър Димчев)
    Fontaine (Димитър Димчев)
    знам какво ти е!
    и аз съм в подобно положение...ако разбирасе стиха има допир с реалните обстоятелства
  • gerena (Софийската Софиянка)
    gerena (Софийската Софиянка)
    А не те ли боли именно от любов и ти се иска да е илюзия?Мн ми хареса поздрав,все пак любовта е заблудата,от която се нуждаем.
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Сринат от илюзията любов...
    Не ти отива да си победен.
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0