Jul 2, 2008, 7:32 PM

Сринат от илюзията, наречена любов 

  Poetry » Other
748 0 7

                    Онези очи вече не ме гледат в нощта...

                    Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.

                    Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.

                    Не виждам светлината, която да освети самотата...

                    Спомена единствено съхранявам в паметта.

                    Той ме крепи в пустошта... няма...!

                    И искам да изрева... да изкрещя, но не мога...

                    Не ми отива... не и сега...

                    Победен без капка гордост,

                    сринат от илюзията, която нарекох любов.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не допускай отчаянието!Не се оставяй да бъдеш победен!Поздрав, Бен!
  • Да печели може всеки , да губят с достойнство малцина !Разкошно написано !Поздрави !
  • знам какво ти е!
    и аз съм в подобно положение...ако разбирасе стиха има допир с реалните обстоятелства
  • А не те ли боли именно от любов и ти се иска да е илюзия?Мн ми хареса поздрав,все пак любовта е заблудата,от която се нуждаем.
  • Сринат от илюзията любов...
    Не ти отива да си победен.
    Поздрав!
  • Понякога трябва и да признаем, че можем да изживеем чуждата победа!
    Поздрав!
  • тъжно...
    изплакана болка от любов...
    няма как да ти се помогне...изживява се...
    тъжен красив стих...Бен Ар...
Random works
: ??:??