Сринат от илюзията, наречена любов

Поезия » Друга

992 0 7

Онези очи вече не ме гледат в нощта...

Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.

Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.

Не виждам светлината, която да освети самотата...

Спомена единствено съхранявам в паметта.

Той ме крепи в пустошта... няма...!

И искам да изрева... да изкрещя, но не мога...

Не ми отива... не и сега...

Победен без капка гордост,

сринат от илюзията, която нарекох любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

feia (Вилдан Сефер)

Не допускай отчаянието!Не се оставяй да бъдеш победен!Поздрав, Бен!

2008-07-03T18:32:42+03:00
raccing (Радка Иванова)

Да печели може всеки , да губят с достойнство малцина !Разкошно написано !Поздрави !

2008-07-02T22:23:48+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

знам какво ти е!
и аз съм в подобно положение...ако разбирасе стиха има допир с реалните обстоятелства

2008-07-02T22:17:53+03:00
gerena (Софийската Софиянка)

А не те ли боли именно от любов и ти се иска да е илюзия?Мн ми хареса поздрав,все пак любовта е заблудата,от която се нуждаем.

2008-07-02T20:30:31+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Сринат от илюзията любов...
Не ти отива да си победен.
Поздрав!

2008-07-02T20:00:18+03:00