23 ago 2013, 14:34

Старата жена 

  Poesía
614 0 5

Една жена на прозореца стои сама,
не знае нито дати, нито дните,

тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените. 

Една жена с бръчки, побеляла,
задава от прозореца въпроси,
защото, независимо от възрастта,
въпросите изпълват ни с животи.

Една жена с умора в ръцете,
не знае има ли луна,
но усмихва се на всеки,
защото, независимо от възрастта,
усмивките са празнични конфети.

Една жена с разредени зъби,

не знае нито дати, нито дните,

на прозореца крещящо към света стои
и чака падащи комети. 

Една жена в рамка 

поздравява чуждите мечти, 
защото в себе си си дълбоко знае
как пропуснатото в нищото гори
и вътрешно нашепва "Бори се, ти, бори". 

© Алия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??