Една жена на прозореца стои сама,
не знае нито дати, нито дните,
тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените.
Една жена с бръчки, побеляла,
задава от прозореца въпроси,
защото, независимо от възрастта,
въпросите изпълват ни с животи.
Една жена с умора в ръцете,
не знае има ли луна,
но усмихва се на всеки, ...