Старата жена
Една жена на прозореца стои сама,
не знае нито дати, нито дните,
тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените.
Една жена с бръчки, побеляла,
задава от прозореца въпроси,
защото, независимо от възрастта,
въпросите изпълват ни с животи.
Една жена с умора в ръцете,
не знае има ли луна,
но усмихва се на всеки,
защото, независимо от възрастта,
усмивките са празнични конфети.
Една жена с разредени зъби,
не знае нито дати, нито дните,
на прозореца крещящо към света стои
и чака падащи комети.
Една жена в рамка
поздравява чуждите мечти,
защото в себе си си дълбоко знае
как пропуснатото в нищото гори
и вътрешно нашепва "Бори се, ти, бори".
© Алия All rights reserved.
