23.08.2013 г., 14:34 ч.

Старата жена 

  Поезия
611 0 5

Една жена на прозореца стои сама,
не знае нито дати, нито дните,

тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените. 

Една жена с бръчки, побеляла,
задава от прозореца въпроси,
защото, независимо от възрастта,
въпросите изпълват ни с животи.

Една жена с умора в ръцете,
не знае има ли луна,
но усмихва се на всеки,
защото, независимо от възрастта,
усмивките са празнични конфети.

Една жена с разредени зъби,

не знае нито дати, нито дните,

на прозореца крещящо към света стои
и чака падащи комети. 

Една жена в рамка 

поздравява чуждите мечти, 
защото в себе си си дълбоко знае
как пропуснатото в нищото гори
и вътрешно нашепва "Бори се, ти, бори". 

© Алия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??