4 nov 2007, 23:23

Стари непознати

  Poesía » Otra
1.1K 0 15
 

 

 

И ако утре някъде те срещна,

загледам се във твоите очи.

Бъди добра! Глава не свеждай.

Ще бъде трудно, ще боли.

 

Че още дирите в сърцето,

показват извървяния ни път.

Излезлите от орбита планети,

не ще се вече никога допрат.

 

Кимни с глава. Не казвай нищо,

което може още да ме нарани,

И без това отдавна сме различни.

И кимване достатъчно е да ме поздравиш.

 

А аз ще се усмихна услужливо,

напук на резкия болеж.

Красива си. Бъди щастлива!

Не можеш повече да ми дадеш.

 

Така ще се разминем - непознати,

делили някога любов, съдба.

Неразличими.  Двама от тълпата.

На ежедневен смут и сивота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...