Стари непознати
И ако утре някъде те срещна,
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето,
показват извървяния ни път.
Излезлите от орбита планети,
не ще се вече никога допрат.
Кимни с глава. Не казвай нищо,
което може още да ме нарани,
И без това отдавна сме различни.
И кимване достатъчно е да ме поздравиш.
А аз ще се усмихна услужливо,
напук на резкия болеж.
Красива си. Бъди щастлива!
Не можеш повече да ми дадеш.
Така ще се разминем - непознати,
делили някога любов, съдба.
Неразличими. Двама от тълпата.
На ежедневен смут и сивота.
© Деян Димитров All rights reserved.
