23 dic 2017, 9:02

Стига толко 

  Poesía » Civil
1156 3 6

Нямам дългове и зная,

че напреде беше Слово

и по пътя ни към Рая

то поведе ни отново.

 

Вощеница паля в Храма

всичко лошо да сбере,

а сълзицата на мама

пак сърцето ми дере...

 

В гробището са ми всички –

дядо, чичо... Нося стомна...

Хляб и вино... Вощеници...

И преливам... Да се помни...

 

Слагам Коледна трапеза.

Сбирам цялата рода.

Много пия. Не замезвам.

Гледам внуците. Рева.

 

Вътрешно рева ви казвам,

а житата вдигат ръст...

Колко още да разказвам?!

Стига толкоз! Честен кръст!

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??