23 dic 2017, 9:02

Стига толко

  Poesía » Civil
1.6K 3 6

Нямам дългове и зная,

че напреде беше Слово

и по пътя ни към Рая

то поведе ни отново.

 

Вощеница паля в Храма

всичко лошо да сбере,

а сълзицата на мама

пак сърцето ми дере...

 

В гробището са ми всички –

дядо, чичо... Нося стомна...

Хляб и вино... Вощеници...

И преливам... Да се помни...

 

Слагам Коледна трапеза.

Сбирам цялата рода.

Много пия. Не замезвам.

Гледам внуците. Рева.

 

Вътрешно рева ви казвам,

а житата вдигат ръст...

Колко още да разказвам?!

Стига толкоз! Честен кръст!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...