Стига толко
Нямам дългове и зная,
че напреде беше Слово
и по пътя ни към Рая
то поведе ни отново.
Вощеница паля в Храма
всичко лошо да сбере,
а сълзицата на мама
пак сърцето ми дере...
В гробището са ми всички –
дядо, чичо... Нося стомна...
Хляб и вино... Вощеници...
И преливам... Да се помни...
Слагам Коледна трапеза.
Сбирам цялата рода.
Много пия. Не замезвам.
Гледам внуците. Рева.
Вътрешно рева ви казвам,
а житата вдигат ръст...
Колко още да разказвам?!
Стига толкоз! Честен кръст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
