ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Dec 23, 2017, 9:02 AM

Стига толко

  Poetry » Civic
1.6K 3 6

Нямам дългове и зная,

че напреде беше Слово

и по пътя ни към Рая

то поведе ни отново.

 

Вощеница паля в Храма

всичко лошо да сбере,

а сълзицата на мама

пак сърцето ми дере...

 

В гробището са ми всички –

дядо, чичо... Нося стомна...

Хляб и вино... Вощеници...

И преливам... Да се помни...

 

Слагам Коледна трапеза.

Сбирам цялата рода.

Много пия. Не замезвам.

Гледам внуците. Рева.

 

Вътрешно рева ви казвам,

а житата вдигат ръст...

Колко още да разказвам?!

Стига толкоз! Честен кръст!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0