28 mar 2018, 22:59

Стих за душата

  Poesía » Civil
2.3K 9 9

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

 

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува -
на Злото да обърне гръб.

 

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

 

Да каже: "Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен - Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

 

Със Извор Вечен ме окъпа -
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

 

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

 

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
"Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те... Нали?"

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре е, че си размислил и отново си започнал да публикуваш тук. Е, намалил си темпото в последната година, но честотата на разпространение е важна за ултразвуковите вълни, но не и за резонанса на истинската поезия. Радвам се пак да прочета това - онова от тебе!
  • Преди душата да приключи
    и в чуден свят да полети,
    добре е някак да научи
    защо Христос я приюти... Прекрасен стих!
  • Браво на птицата в теб и на вдъхнатата от Бога блага душа, надарена с човечност и с талант!
  • Поздрави, Ведрин!
  • Благодаря ви - Тодорка и Диана! Бъдете благословени!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...