28 мар. 2018 г., 22:59

Стих за душата

2.3K 9 9

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

 

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува -
на Злото да обърне гръб.

 

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

 

Да каже: "Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен - Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

 

Със Извор Вечен ме окъпа -
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

 

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

 

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
"Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те... Нали?"

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре е, че си размислил и отново си започнал да публикуваш тук. Е, намалил си темпото в последната година, но честотата на разпространение е важна за ултразвуковите вълни, но не и за резонанса на истинската поезия. Радвам се пак да прочета това - онова от тебе!
  • Преди душата да приключи
    и в чуден свят да полети,
    добре е някак да научи
    защо Христос я приюти... Прекрасен стих!
  • Браво на птицата в теб и на вдъхнатата от Бога блага душа, надарена с човечност и с талант!
  • Поздрави, Ведрин!
  • Благодаря ви - Тодорка и Диана! Бъдете благословени!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...