Стих за душата
Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.
И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува -
на Злото да обърне гръб.
Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.
Да каже: "Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен - Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.
Със Извор Вечен ме окъпа -
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."
Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.
А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
"Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те... Нали?"
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
