28.03.2018 г., 22:59

Стих за душата

2.3K 9 9

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

 

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува -
на Злото да обърне гръб.

 

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

 

Да каже: "Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен - Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

 

Със Извор Вечен ме окъпа -
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

 

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

 

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
"Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те... Нали?"

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре е, че си размислил и отново си започнал да публикуваш тук. Е, намалил си темпото в последната година, но честотата на разпространение е важна за ултразвуковите вълни, но не и за резонанса на истинската поезия. Радвам се пак да прочета това - онова от тебе!
  • Преди душата да приключи
    и в чуден свят да полети,
    добре е някак да научи
    защо Христос я приюти... Прекрасен стих!
  • Браво на птицата в теб и на вдъхнатата от Бога блага душа, надарена с човечност и с талант!
  • Поздрави, Ведрин!
  • Благодаря ви - Тодорка и Диана! Бъдете благословени!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...