-1-
Потрепват тъжно жълтите листа,
Вятър рони ги полека,
Пристъпва тихо есента,
По моята пътека ...
Мей 1962г.
-2-
Уморено гледам напред.
Към нови, нежелани усилия,
Към този неизменен ред,
Сковал с вериги живия.
И няма никакъв избор,
За никого, никъде. Там
В безкрайно течащия извор
Викът остава ням.
Мей 1965г.
-3-
Промъкна се тихо, незвана,
Мъгла над красивия град
Нахълта студена, пияна,
В сиф нерадостен цвят.
Всички пое очертания,
Пропи ги в себе си с глад.
Загубили форма желания,
Заскитаха в спящия град.
Мъглата дойде и отмина,
Бе същия старият град.
Като болка през сградите мина,
Спомен, от нещо навят.
Мей 1965г.
-4-
Мъгла зави града.
Изтри му всички очертания.
Със бяла пелена
Нови надежди и желания.
А той, събуден, не разбра
Къде загуби себе си.
В тая мътна пелена
Изчезна сам за себе си.
Мей 1965г.
-5-
Бели, пъргави снежинки
Гонят се навън.
Малки, пухести дружинки
Стелят зимен сън.
Сън и сънища чудесни
Пращат на света.
Древни приказки и песни,
Хор съзвучия небесни,
Пее вън ноща.
Чака Снежната царица
Да пристигне Кай,
Със чудата колесница
Фигури чертай.
Топлото сърце човешко
Иска да вледи.
На душата как е тежко,
На душата как е тежко!
Кай! О, не, иди!...
Тръгвай, щом решил си вече.
Тръгвай, но помни:
В този леден път далечен,
Топлотата запази!
Мей 1965г.
-6-
Прашна, счупена китара
В ъгъла лежи.
Песен много стара,
На грифа ѝ тежи.
Една добра старица
Прати я в света,
С моята десница
Да носи топлота.
Мей 1965г.
-7-
Химн тържествен, лей ефира.
В хор планетите звучат.
В Безкрая нищо не умира,
Живот и смърт не се делят.
Вън ме кани мойта младост.
В луд възторг блести –
Моя плът и моя младост
Са далечните звезди!
Мей 1965г.
© Меглена Димова Todos los derechos reservados