5.06.2021 г., 8:20

Стиховете на мама

711 1 2

-1-

Потрепват тъжно жълтите листа,

Вятър рони ги полека,

Пристъпва тихо есента,

По моята пътека ...

               Мей 1962г.

 

-2-

Уморено гледам напред.

Към нови, нежелани усилия,

Към този неизменен ред,

Сковал с вериги живия.

 

И няма никакъв избор,

За никого, никъде. Там

В безкрайно течащия извор

Викът остава ням.

               Мей 1965г.

 

-3-

Промъкна се тихо, незвана,

Мъгла над красивия град

Нахълта студена, пияна,

В сиф нерадостен цвят.

 

Всички пое очертания,

Пропи ги в себе си с глад.

Загубили форма желания,

Заскитаха в спящия град.

 

Мъглата дойде и отмина,

Бе същия старият град.

Като болка през сградите мина,

Спомен, от нещо навят.

                              Мей 1965г.

 

-4-

Мъгла зави града.

Изтри му всички очертания.

Със бяла пелена

Нови надежди и желания.

 

А той, събуден, не разбра

Къде загуби себе си.

В тая мътна пелена

Изчезна сам за себе си.

                              Мей 1965г.

 

-5-

Бели, пъргави снежинки

Гонят се навън.

Малки, пухести дружинки

Стелят зимен сън.

 

Сън и сънища чудесни

Пращат на света.

Древни приказки и песни,

Хор съзвучия небесни,

Пее вън ноща.

 

Чака Снежната царица

Да пристигне Кай,

Със чудата колесница

Фигури чертай.

 

Топлото сърце човешко

Иска да вледи.

На душата как е тежко,

На душата как е тежко!

Кай! О, не, иди!...

 

Тръгвай, щом решил си вече.

Тръгвай, но помни:

В този леден път далечен,

Топлотата запази!

                              Мей 1965г.

 

-6-

Прашна, счупена китара

В ъгъла лежи.

Песен много стара,

На грифа ѝ тежи.

 

Една добра старица

Прати я в света,

С моята десница

Да носи топлота.

                              Мей 1965г.

 

-7-

Химн тържествен, лей ефира.

В хор планетите звучат.

В Безкрая нищо не умира,

Живот и смърт не се делят.

 

Вън ме кани мойта младост.

В луд възторг блести –

Моя плът и моя младост

Са далечните звезди!

                              Мей 1965г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меглена Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...