-1-

Потрепват тъжно жълтите листа,

Вятър рони ги полека,

Пристъпва тихо есента,

По моята пътека ...

               Мей 1962г.

-2-

Уморено гледам напред.

Към нови, нежелани усилия,

Към този неизменен ред,

Сковал с вериги живия.

И няма никакъв избор,

За никого, никъде. Там

В безкрайно течащия извор

Викът остава ням.

               Мей 1965г.

-3-

Промъкна се тихо, незвана,

Мъгла над красивия град

Нахълта студена, пияна,

В сиф нерадостен цвят.

Всички пое очертания,

Пропи ги в себе си с глад.

Загубили форма желания,

Заскитаха в спящия град.

Мъглата дойде и отмина,

Бе същия старият град.

Като болка през сградите мина,

Спомен, от нещо навят.

                              Мей 1965г.

-4-

Мъгла зави града.

Изтри му всички очертания.

Със бяла пелена

Нови надежди и желания.

А той, събуден, не разбра

Къде загуби себе си.

В тая мътна пелена

Изчезна сам за себе си.

                              Мей 1965г.

-5-

Бели, пъргави снежинки

Гонят се навън.

Малки, пухести дружинки

Стелят зимен сън.

Сън и сънища чудесни

Пращат на света.

Древни приказки и песни,

Хор съзвучия небесни,

Пее вън ноща.

Чака Снежната царица

Да пристигне Кай,

Със чудата колесница

Фигури чертай.

Топлото сърце човешко

Иска да вледи.

На душата как е тежко,

На душата как е тежко!

Кай! О, не, иди!...

Тръгвай, щом решил си вече.

Тръгвай, но помни:

В този леден път далечен,

Топлотата запази!

                              Мей 1965г.

-6-

Прашна, счупена китара

В ъгъла лежи.

Песен много стара,

На грифа ѝ тежи.

Една добра старица

Прати я в света,

С моята десница

Да носи топлота.

                              Мей 1965г.

-7-

Химн тържествен, лей ефира.

В хор планетите звучат.

В Безкрая нищо не умира,

Живот и смърт не се делят.

Вън ме кани мойта младост.

В луд възторг блести –

Моя плът и моя младост

Са далечните звезди!

                              Мей 1965г.