13 oct 2011, 14:07

Сто недели 

  Poesía » Otra
711 0 12


Смокините са падащи сърца,

 изгубени от птиците по пладне,

с зелени устни хладната трева

подхваща ги полека, да не паднат

на някой камък с остър ръб,

на трън от роза, притаен в тревата,

че кратък е смокиновият път...

Рубинено напукани, сълзят

тъй есенно и силно остарели,

със кестеновите листа ще спят

навярно точно сто недели...

 

 

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??