13.10.2011 г., 14:07 ч.

Сто недели 

  Поезия » Друга
698 0 12


Смокините са падащи сърца,

 изгубени от птиците по пладне,

с зелени устни хладната трева

подхваща ги полека, да не паднат

на някой камък с остър ръб,

на трън от роза, притаен в тревата,

че кратък е смокиновият път...

Рубинено напукани, сълзят

тъй есенно и силно остарели,

със кестеновите листа ще спят

навярно точно сто недели...

 

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??