Oct 13, 2011, 2:07 PM

Сто недели 

  Poetry » Other
712 0 12


Смокините са падащи сърца,

 изгубени от птиците по пладне,

с зелени устни хладната трева

подхваща ги полека, да не паднат

на някой камък с остър ръб,

на трън от роза, притаен в тревата,

че кратък е смокиновият път...

Рубинено напукани, сълзят

тъй есенно и силно остарели,

със кестеновите листа ще спят

навярно точно сто недели...

 

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??