Смокините са падащи сърца,
изгубени от птиците по пладне,
с зелени устни хладната трева
подхваща ги полека, да не паднат
на някой камък с остър ръб,
на трън от роза, притаен в тревата,
че кратък е смокиновият път...
Рубинено напукани, сълзят
тъй есенно и силно остарели,
със кестеновите листа ще спят
навярно точно сто недели...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up