Сто шотландски гайди, писнаха в ушите, От птиците, не се научих, на сбогуване. Сто и една... търкаля се под масата, празна чаша, блясъкът изгаря ми очите.
Списъкът е тежък със "Не трябва", дълъг, като точка на очакване... Трябва ли, теорията на вероятността, да ме пита, дали, ще мога да забравя?
Теоремата е много лесна, за решаване, когато е съвет, за даване на някой друг. В мислите ми, накипяло от жадуване, блъска чувство... равно на безсилие.
Листът бял, остава празен с "Трябва", на сърцето буйно, чужди са забраните. Телефонът, онемяла вещ във скоби, като празната ми пощенска кутия.
Сто шотландски гайди, заручаха в гърлото, сто и първата е винаги...там във очите . Как да я реша, дилема тежка е сърцето? То само, ще се реши... ала със времето.
Имаше нужда от редакт. Сега се прибирам и набързо го прегледах.
Много съм ви благодарна за коментарите, точно на този мой стих!
Благодаря ти Манол,на теб Дамаянти,Креми, Меганс,Веси,Синя и на теб Дими. От теб Веси научих много, и ми помогна много, а ти Дими ме научи как да пиша... Всички вие ме трогнахте много, защото в този стих излях себе си на екс.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.