Сто шотлански гайди...
Сто шотландски гайди, писнаха в ушите,
От птиците, не се научих, на сбогуване.
Сто и една... търкаля се под масата,
празна чаша, блясъкът изгаря ми очите.
Списъкът е тежък със "Не трябва",
дълъг, като точка на очакване...
Трябва ли, теорията на вероятността,
да ме пита, дали, ще мога да забравя?
Теоремата е много лесна, за решаване,
когато е съвет, за даване на някой друг.
В мислите ми, накипяло от жадуване,
блъска чувство... равно на безсилие.
Листът бял, остава празен с "Трябва",
на сърцето буйно, чужди са забраните.
Телефонът, онемяла вещ във скоби,
като празната ми пощенска кутия.
Сто шотландски гайди, заручаха в гърлото,
сто и първата е винаги...там във очите .
Как да я реша, дилема тежка е сърцето?
То само, ще се реши... ала със времето.
От птиците, не се научих, на сбогуване.
Сто и една... търкаля се под масата,
празна чаша, блясъкът изгаря ми очите.
Списъкът е тежък със "Не трябва",
дълъг, като точка на очакване...
Трябва ли, теорията на вероятността,
да ме пита, дали, ще мога да забравя?
Теоремата е много лесна, за решаване,
когато е съвет, за даване на някой друг.
В мислите ми, накипяло от жадуване,
блъска чувство... равно на безсилие.
Листът бял, остава празен с "Трябва",
на сърцето буйно, чужди са забраните.
Телефонът, онемяла вещ във скоби,
като празната ми пощенска кутия.
Сто шотландски гайди, заручаха в гърлото,
сто и първата е винаги...там във очите .
Как да я реша, дилема тежка е сърцето?
То само, ще се реши... ала със времето.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
