8 may 2012, 10:10

Стоплих с думи

641 0 2

Стоплих с думи

 

Стоплих с думи -

пресъхнали, влажни,

незасъхнали вопли,

сълзи.

 

Носих в сърцето си

стъпки покорни

на воля и обич,

колко вини?

 

Скритата сила в душата ми чиста,

прегръщах като малко дете.

Силна понякога, чувствах се малка,

покорна, безсилна, но често с мечти.

 

Грях, скътан в пазвата топла,

носих в сърцето си толкоз печал.

Нима в прегръдката случайна с болка

ти моя грях си видял?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз така мисля,защото има какво да научиш от това стих,и от много други мои.Понякога разкъсаните строфи казват много неща,Аз ги обичам,защото са искрени и излизат от сърцето и те карат да се замислиш върху толкова неща.И колко истини има в тях?
    Благодаря и аз желая успехи!
  • Обичам такива накъсани, изглеждащи объркани, разпиляни по строфите думи. Винаги са носители на силна емоция.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...