May 8, 2012, 10:10 AM

Стоплих с думи

  Poetry » Love
635 0 2

Стоплих с думи

 

Стоплих с думи -

пресъхнали, влажни,

незасъхнали вопли,

сълзи.

 

Носих в сърцето си

стъпки покорни

на воля и обич,

колко вини?

 

Скритата сила в душата ми чиста,

прегръщах като малко дете.

Силна понякога, чувствах се малка,

покорна, безсилна, но често с мечти.

 

Грях, скътан в пазвата топла,

носих в сърцето си толкоз печал.

Нима в прегръдката случайна с болка

ти моя грях си видял?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз така мисля,защото има какво да научиш от това стих,и от много други мои.Понякога разкъсаните строфи казват много неща,Аз ги обичам,защото са искрени и излизат от сърцето и те карат да се замислиш върху толкова неща.И колко истини има в тях?
    Благодаря и аз желая успехи!
  • Обичам такива накъсани, изглеждащи объркани, разпиляни по строфите думи. Винаги са носители на силна емоция.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...