8 мая 2012 г., 10:10

Стоплих с думи

640 0 2

Стоплих с думи

 

Стоплих с думи -

пресъхнали, влажни,

незасъхнали вопли,

сълзи.

 

Носих в сърцето си

стъпки покорни

на воля и обич,

колко вини?

 

Скритата сила в душата ми чиста,

прегръщах като малко дете.

Силна понякога, чувствах се малка,

покорна, безсилна, но често с мечти.

 

Грях, скътан в пазвата топла,

носих в сърцето си толкоз печал.

Нима в прегръдката случайна с болка

ти моя грях си видял?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз така мисля,защото има какво да научиш от това стих,и от много други мои.Понякога разкъсаните строфи казват много неща,Аз ги обичам,защото са искрени и излизат от сърцето и те карат да се замислиш върху толкова неща.И колко истини има в тях?
    Благодаря и аз желая успехи!
  • Обичам такива накъсани, изглеждащи объркани, разпиляни по строфите думи. Винаги са носители на силна емоция.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....