8 мая 2012 г., 10:10

Стоплих с думи

638 0 2

Стоплих с думи

 

Стоплих с думи -

пресъхнали, влажни,

незасъхнали вопли,

сълзи.

 

Носих в сърцето си

стъпки покорни

на воля и обич,

колко вини?

 

Скритата сила в душата ми чиста,

прегръщах като малко дете.

Силна понякога, чувствах се малка,

покорна, безсилна, но често с мечти.

 

Грях, скътан в пазвата топла,

носих в сърцето си толкоз печал.

Нима в прегръдката случайна с болка

ти моя грях си видял?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз така мисля,защото има какво да научиш от това стих,и от много други мои.Понякога разкъсаните строфи казват много неща,Аз ги обичам,защото са искрени и излизат от сърцето и те карат да се замислиш върху толкова неща.И колко истини има в тях?
    Благодаря и аз желая успехи!
  • Обичам такива накъсани, изглеждащи объркани, разпиляни по строфите думи. Винаги са носители на силна емоция.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...