8.05.2012 г., 10:10

Стоплих с думи

633 0 2

Стоплих с думи

 

Стоплих с думи -

пресъхнали, влажни,

незасъхнали вопли,

сълзи.

 

Носих в сърцето си

стъпки покорни

на воля и обич,

колко вини?

 

Скритата сила в душата ми чиста,

прегръщах като малко дете.

Силна понякога, чувствах се малка,

покорна, безсилна, но често с мечти.

 

Грях, скътан в пазвата топла,

носих в сърцето си толкоз печал.

Нима в прегръдката случайна с болка

ти моя грях си видял?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз така мисля,защото има какво да научиш от това стих,и от много други мои.Понякога разкъсаните строфи казват много неща,Аз ги обичам,защото са искрени и излизат от сърцето и те карат да се замислиш върху толкова неща.И колко истини има в тях?
    Благодаря и аз желая успехи!
  • Обичам такива накъсани, изглеждащи объркани, разпиляни по строфите думи. Винаги са носители на силна емоция.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...